Second Message of Ayatollah Khamenei to the Western Youth in Bulgarian

В Името на Бог Всемилостивия Милосърдния
До младежта в западните страни

Горчивите събития, предизвикани от слепия тероризъм във Франция, ме подтикнаха още веднъж да се обърна към вас. Съжалявам, че подобни събития създават основа за диалог, но всъщност ако болезнените проблеми не създадат основа за размисъл върху решенията и не дадат шанс за обмяна на идеи, загубата ще бъде двойна. Страданието на човека навсякъде по света само по себе си е тъжно за хората. Гледката на дете, издъхващо пред очите на хората, които го обичат, на майка, чиято семейна радост се е сменила с траур, на съпруг, понесъл тялото на жена си, забързан нанякъде, или на зяпач, който не знае, че след броени мигове ще види последната сцена от пиесата на собствения си живот - това не са гледки, които не биха събудили човешките чувства и емоции. Всеки, който има поне малко любов и човечност, изпитва вълнение и болка, когато гледа тези сцени, независимо дали случили се във Франция, Палестина, Ирак, Ливан или Сирия. Няма съмнение, че милиард и половина мюсюлмани имат едни и същи чувства, те нямат никаква вина, те изпитват ненавист към причинителите и извършителите на тези ужаси. Проблемът обаче е, че ако днешните болки не доведат до изграждането на един по-добър и по-сигурен утрешен ден, ще бъдат сведени до обикновени горчиви безполезни спомени. Аз вярвам, че единствено вие, младежите, сте в състояние, вдъхновени от уроците от днешните изпитания, да намерите новите пътища за изграждане на бъдещето и да прекъснете грешните пътища, довели Запада до това, което е той сега.

Наистина днес терорът се е превърнал в болка и грижа, обща за нас и вас. Трябва обаче да знаете, че тревогата и липсата на сигурност, която вие вкусихте по време на последните събития, се различават по две основни неща от болките, които народите на Ирак, Йемен, Сирия и Афганистан понасят години наред: първо, ислямският свят е бил жертва на терора и насилието в много по-широки мащаби, в много по-големи размери, за много по-дълъг период от време; и второ, за съжаление това насилие се подкрепяше непрекъснато от някои велики сили в чувствителна степен и с разнообразни методи. Малцина днес не знаят каква е ролята на САЩ за формирането, засилването и въоръжаването на "Ал-Кайда", талибаните и техните зловещи придатъци. Паралелно с тази директна подкрепа виждаме, че познатите открити защитници на такфиристкия тероризъм винаги са били в числото на съюзниците на запада, въпреки че техните режими са най-ретроградните политически режими, а в същото време най-чистите идеи, пораждани от действащите демокрации в района биват подлагани на жестоки репресии. Двойният стандарт, с който западът третира движението за пробуда в ислямския свят е красноречив пример за противоречивостта на западната политика.

Другото лице на тази противоречивост се вижда в подкрепата за държавния тероризъм, упражняван от Израел. Вече повече от 60 години онеправданият палестински народ страда от най-страшния вид тероризъм. Ако днес европейските народи намират по цели дни убежище вкъщи, избягвайки да са сред навалицата и многолюдните места, вече десетки години палестинските семейства не се чувстват на сигурно място от ционистката машина за убийства и разруха, дори когато са си вкъщи. Кой вид насилие може да бъде сравняван днес по своята жестокост със строителството на заселническите колонии от страна на ционистката формация? Всеки ден тази формация разрушава домове на палестинци, опустошава посевите и градините им, без изобщо да й бъде потърсена сериозно и ефективно сметка от страна на нейните влиятелни съюзници, или поне от страна на международните организации, които претендират, че са независими, а на палестинците не се дава дори шанс да изнесат покъщнината си или да приберат своята реколта. И в повечето случаи всичко това се случва пред ужасените разплакани очи на жените и децата – свидетели на това, как членове на техните семейства биват бити и наранявани, а понякога и отвеждани в центрове за ужасни изтезания. Знаете ли вие в днешния свят жестокост в такива измерения и степени и толкова продължителна във времето? Обсипването на жена с куршуми насред улицата просто защото се е оказала на пътя на въоръжен до зъби войник – какво е това, ако не тероризъм? И правилно ли е това варварство да не бъде смятано за екстремизъм, просто защото бива упражнявано от полицията на окупационно правителство? Или тъй като тези кадри се повтарят върху екраните на телевизиите от шейсет години насам, те не би трябвало да провокират нашата съвест?

Военните кампании, на които бива подложен ислямският свят през последните години и които причиняват множество жертви, са друг пример за противоречивата логика на Запада. Страните, които бяха подложени на удари, изгубиха своята икономическа и индустриална инфраструктура, а техният ход към прогрес и развитие претърпя или прекъсване, или забавяне, а в някои случаи и десетки години регрес, да не говорим за понесените човешки жертви. И въпреки всичко това от тях нагло изискват да не смятат себе си за онеправдани. Как е възможно цяла страна да бъде превърната в руини, градовете й да бъдат опожарени, селата й - превърнати в пепел, а сетне да бъде казано на нейните жители: Не се смятайте за онеправдани, моля! Нима не е по-добре да бъде поднесено едно искрено извинение, вместо да се призовава за отказ от разсъждения или за забравяне на трагедиите? Болката, която ислямският свят понесе през тези години, причинена от лицемерието на агресорите и стремежа им да си разчистят територия, е не по-малка от материалните загуби.

Скъпи младежи, надявам се вие в настоящето и бъдещето да промените този манталитет, замърсен с фалшификации и измами, манталитет, който се характеризира с прикриване на далечните цели и разкрасяване на зловредните намерения. Смятам, че първата крачка към обезпечаване на сигурност и стабилност е реформирането на тези идеи, които генерират насилие. Докато в западната политика доминират двойните стандарти, докато тероризмът в очите на неговите силни защитници бива разделян на разновидности, някои от които - добри, а други - лоши, докато интересите на правителствата биват предпочитани пред хуманните и моралните ценности, корените на насилието не бива да се търсят другаде.

За съжаление в продължение на много години тези корени укрепнаха и в културната политика на Запада и започнаха да се подготвят за нежна безмълвна инвазия. Много от страните в света се гордеят със своите местни национални култури - култури, които са подхранвали добре човешките общества в продължение на стотици години, съхранявайки тяхното процъфтяване и плодовитост. Ислямският свят не прави изключение от това. Но в съвременността западният свят използва усъвършенствани инструменти, наблягайки върху копирането и културната нормализация в света. Според мен налагането на западната култура върху други народи и подценяването на самостоятелните култури е мълчаливо насилие, което нанася огромни щети. Богати култури биват унижавани, а най-съкровените им аспекти - осквернявани, въпреки че алтернативната култура изобщо не би приела да има своя алтернатива. Например двата елемента - шумотевица и морално разложение, които за съжаление се превърнаха в основни компоненти на западната култура, преживяха упадък на престижа си дори в собствената си родина. И сега въпросът е: Наша ли е вината, че отхвърляме една агресивна, безнравствена, лишена от ценности култура? Ние ли сме неправите, когато не допускаме един унищожителен порой да се излее върху нашите младежи под формата на различни лъжехудожествени произведения?

Не отричам значението и стойността на културните връзки. Когато се осъществяват в нормални условия, тези връзки се ползват с уважението на обществото-приемник, защото ще генерират развитие, разцвет и обогатяване. В противовес нехармоничните, наложените връзки ще се окажат безуспешни и причиняващи загуби. С крайно съжаление трябва да кажа, че злокачествени групировки като "ДАИШ" са плод на такива провалили се връзки с привнесени отвън култури. И ако проблемът опира наистина до вярата, аналогични на тези явления би трябвало да се наблюдават в ислямския свят и отпреди колониалната епоха, но историята свидетелства обратното. Достоверни исторически документи показват недвусмислено, как срещата на колониализма с низвергната екстремистка идеология, възникнала в сърцето на номадско племе, е посяла семената на екстремизма в този район. В противен случай как би могъл той да произлезе от една от най-моралните и хуманни религиозни школи в света, която в оригиналния си вариант гледа на убийството на един човек като на убийство на цялото човечество - как от нея може да произлезе измет като "ДАИШ"?

От друга страна трябва да се зададе въпросът: Защо родени в Европа и възпитавани в такава идейна и духовна среда са привлечени от такъв род групировки? Може ли да се повярва, че изведнъж, чрез едно или две пътувания до районите на война индивиди се превръщат в екстремисти, които засипват сънародниците си с куршуми? Със сигурност не бива да забравяме влиянието на неправилното културно подхранване в една среда, замърсена и генерираща насилие в течение на целия техен живот. Трябва да се стигне до цялостен анализ в това отношение - анализ, който да свали булото от явните и скритите недъзи на обществото. Може би дълбоката омраза, посявана в сърцата на цели слоеве от западните общества в течение на годините на индустриален и икономически разцвет, и случаите на неравенство и може би на юридическа и структурна дискриминация са създали комплекси, които от време на време експлодират в такива болестни форми.

Във всеки случай вие сте, които трябва да преодолеете видимостите във вашите общества, да намерите къде се коренят комплексите и омразите и да се преборите с тях. Пропастите трябва да бъдат поправяни, а не задълбочавани. Голямата грешка във войната с тероризма са прибързаните реакции, които засилват съществуващия разрив. Всяка прибързана гневна стъпка, която тласка мюсюлманската общност в Европа и Америка, състояща се от милиони активни и отговорни хора, към изолация, страх или тревога, лишава ги от техни основни права в още по-голяма степен, отколкото преди, и ги отдалечава от обществената сцена, не само няма да може да реши проблема, а и ще увеличи раздалечаването и ще закрепи ненавистта. Повърхностните импулсивни мерки, особено ако бъдат законодателно скрепени и им бъде придаден характер на закон, няма да дадат друг резултат освен утвърждаване на съществуващата поляризация и разчистване на пътя за бъдещи кризи.

Според пристигащите новини в някои европейски страни са приети решения, които подтикват гражданите към шпиониране на мюсюлманите. Това поведение е угнетяващо, а всички знаем, че угнетяването - щем, не щем - се обръща срещу извършителя. И после, мюсюлманите не заслужават такова отритване. Западният свят познава добре мюсюлманите от векове - независимо дали когато хората от Запада бяха гости на Дома на исляма и отправиха погледи към богатствата на стопаните на Дома, или когато самите те бяха домакини и се възползваха от работата и идеите на мюсюлманите, те винаги са срещали от тяхна страна единствено любов и търпение. Заради това аз искам от вас, млади хора, да поставите основите на коректно и почтено взаимодействие с ислямския свят, опиращо се върху устоите на истинно и задълбочено познание и изхождащо от поуките на горчивия опит. При това положение в недалечно бъдеще вие ще установите, че зданието, което сте изградили върху тези основи, разпростира сянка от доверие и разчитане над главите на своите строители, дарява ги със сигурност и спокойствие, сияе със светлините на надеждата за едно светло бъдеще по цялата земя.

Сайед Али Хаменей

29 ноември 2015 г.